Да остана в България или да замина?
Кирил е програмист, създава програмен продукт с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, само че почива на остров Бали. Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за малко през лятото при фамилията си. Кирил и Айхан са представители на новите миграционни трендове. Кирил би могъл да си откри работа в която и да е страна по света. Само да изиска. Айхан също - той е квалифициран служащ, натрупал богат опит в сферата на строителството. Но до момента в който, с помощта на цифровата стопанска система, Кирил може да създава и продава артикул с висока добавена стойност, без значение в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се дефинира от стопанската система и стандарта на живот в съответната страна.
За единия миграцията е въпрос на избор, за другия - въпрос на икономическа насила. В България, която към този момент 12 годиин след присъединението си към Европейски Съюз продължава да е най-бедната страна в Общността, факторът " икономическа насила " е изключително мощен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова каста от висококвалифицирани експерти в региона на високите технологии. За доста от тях житейският избор към този момент остава България - тъй като изискванията на труд и средата не зависят от българските институции, а от интернационалните компании, за които работят.Защо България?
Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на огромна софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се усеща добре в родината. " Харесва ми обществената среда, климатът, опцията да върша доста неща в свободното си време ", споделя той. Ангел даже популяризира България като житейски избор за хора от неговото потомство, които следват в чужбина. Той е ръководител на Българския кариерен конгрес (БКФ), който поражда като самодейност на група запалянковци през 2012-2013. Днес БКФ е сътрудник на българското Министерство на труда и обществената политика в организирането на кариерни конгреси в европейски страни, в които вземат участие и десетки български работодатели.
Зам.-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова участва във всички кариерни конгреси. Според нея, за амбициозните и надарени млади българи, които следват в чужбина, е важно да имат опция след дипломирането си да стартират работа в авторитетни компании в разрастващи се браншове, да получават атрактивно заплащане, да имат гъвкаво работно време и добър обществен пакет, които им обезпечават висок стандарт на живот. " Не по-малко значима за тях е и опцията да са покрай фамилията и приятелите си ", отбелязва Русинова.
Националната статистика регистрира, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в дейната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е съвсем двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата. Този развой се отразява отрицателно на възпроизводството и на междинната възраст на популацията в България. В момента страната е и първа по най-ниска междинна дълготрайност на живота - 74.8 години, установяват специалисти.
По данни на Зорница Русинова, на територията на Германия има към 6000 български студенти, почти толкоз висок е и броят им във Англия. Тези две страни са и най-предпочитаните страни в Европа от българските емигранти. След тях се подреждат Гърция и Испания. Данни на Федералната статистическа работа на Германия, предоставени от Държавната организация за българите в чужбина, демонстрират, че през 2012 година българите в Германия са били 118 759, а в края на 2017 година официално записаните български жители там са били 310 415. Експерти настояват, че от 1989 година насам Съединени американски щати и Германия са двете най-предпочитани цели от българските емигранти. Каква е офертата?
Зам.-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова споделя, че дефицитът на квалифицирана работна мощ кара от ден на ден български работодатели да схванат, че уменията, знанията, геният и мотивацията на техните чиновници са най-ценният им капитал. Конкуренцията се ускорява и по тази причина доста компании към този момент не пестят старания и средства за привличането на квалифицирани български фрагменти, приключили в чужбина.
Според данните, представени от госпожа Русинова, в края на 2018 средната заплата в България за първи път е надхвърлила 1200 лв. (613.55 евро). В бранша на осведомителните технологии и връзките междинното заплащане се е нараснало с над 13% на годишна база и приближава 3000 лв. (1533.86 евро). В енергетиката, финансите и застраховането междинната заплата е към 2000 лeва (1022.58 евро). Тя признава, че тези заплати са по-ниски от възнагражденията, които младежите биха получили в Германия, Австрия и Англия, само че заради по-високия стандарт в тези страни, " може да се окаже, че в България с тези средства те могат да си разрешат по-добър живот ". Зорница Русинова акцентира също така, че " в доста връзки България е най-щедрата европейска страна от позиция на законодателството. Първо, във връзка с майчинството и второ - по отношение на правата на служащите ".
" Безработица няма "
В България " безработица действително няма. (...) Има за тези, които не желаят да работят ", сподели министър председателят Бойко Борисов през август 2017 година. " Проблемът е работната ръка ", съобщи Борисов две години по-късно, през юни 2019 година. През месец май записаната безработица в България падна до най-ниското си ниво от основаването на Агенцията по заетостта през 1990 година. Днес безработните в България са 175 199. Отчетеното равнище от 5.3% бележи стесняване и на месечна, и на годишна база - надлежно с 0.3 и 0.8 %.
На българското Черноморие тези данни се проектират по този начин: на прозорците на съвсем всяко заведение или магазин виси записка " Търсим личен състав ". Работодателите започнаха да компенсират неналичието на български служащи с работна ръка от Украйна и Молдова, само че и тя не доближава - въпреки увеличените квоти за задгранични служащи. България е все по този начин най-бедната
В България през последните 10 години брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията пораства, само че равнището му към момента е прекомерно надалеч от междинното за ЕС. В интервала 2008-2018 българската стопанска система е повишена с над 48%. Въпреки това по данни на Национален статистически институт за 2017 година, оповестени в края на предходната година (които още не са окончателни), Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България е 7301 евро - най-ниският Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Предпоследна е Румъния - с 9567 евро. Това са и единствените членки на Европейски Съюз, в които тази стойност е под 10 000 евро. За Европейски Съюз общият индикатор е 30 004 евро.
За 2018 година в безспорна стойност българският Брутният вътрешен продукт е в размер на 55.182 милиарда евро. Според разбор от май 2019 на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, на страната ще са ѝ нужни 27 години, с цел да доближи 50% от междинното за Европейски Съюз равнище, 37 години, с цел да доближи 75% и 44 години, за да се изравни с него. Много българи вземат решение да не станат очевидци на догонването. И избират живота в чужбина.
Бедността е тематика, настойчиво избягвана от властта. Но тя продължава да гони хора от страната. България напущат освен висококвалифицираните, а и нискоквалифицираните. Втората група са дори по-голямата част от мигрантите. Тенденцията е да отпътуват в началото на сезонна работа - три месеца, година. Много от тях обаче след това изтеглят и фамилиите си и вземат решение да останат в чужбина за дълго.Какво желаят българите?
По-добрите приходи - това е главната причина, заради която българите вземат решение да напуснат родината или пък да се върнат в нея. Това сочат резултатите от проучване на социологическа агенция " Маркет линкс " и " ДНК-Движение за национална идея ", проведено в деня на евроизборите. На въпроса " Заради кои от следните аргументи напуснахте България " 56% от интервюираните са показали по-високите приходи, 48% - повече сигурност и успокоение, 40% - по-добра среда и други. А какво би трябвало да се промени в България, с цел да се върнете? Тук 70% са избрали отговора " приходите да станат европейски ", 66% - да се понижи корупцията, 61% - животът в България да стане по-спокоен и сигурен, да се усъвършенства опазването на здравето и да има повече правдивост в обществото.
Без тези промени, мечтани и предстоящи и от останалите българи, обезкървяването на България ще продължи. По данни на Международната организация за миграцията, през 2005 година българските емигранти са били 937 341 души или 12.1%. от българското население. Оттогава са минали 14 години и броят им продължава да пораства - въпреки по-добрите стопански данни. Икономическите аргументи за миграцията се удостоверяват и от проучване на " Отворено общество ", квалифицирано във връзка 10-годишнината от участието на страната в Европейски Съюз. Според данните от него, в чужбина живеят към 1.1 милиона родени в България жители, от които сред 600 000 и 700 000 са я напуснали заради стопански аргументи. Българските емигранти живеят най-вече в Европейски Съюз, Турция и Съединени американски щати.
А бездействащите младежи?
След преброяването през 2021 година ще разберем какъв е настоящият брой на популацията в България. От останалите в страната младежи обаче, 20.9% не работят, не учат, нито се образоват професионално. В класацията на Евростат това отрежда на страната непрестижното трето място по " безучастие " след Италия и Гърция. Управляващите се пробват да убедят българите, живеещи в чужбина, че родината им се е трансформирала в положително място за живеене. Същевременно обаче са загърбили поколението NEET (Not in Education, Employment or Training) и лумпенизацията на част от българските младежи, живеещи на територията на страната. А това развиване е поне толкоз притеснително, колкото и броят на българите, живеещи в чужбина.
Виж всички публикации от Емилия Милчева-->
За единия миграцията е въпрос на избор, за другия - въпрос на икономическа насила. В България, която към този момент 12 годиин след присъединението си към Европейски Съюз продължава да е най-бедната страна в Общността, факторът " икономическа насила " е изключително мощен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова каста от висококвалифицирани експерти в региона на високите технологии. За доста от тях житейският избор към този момент остава България - тъй като изискванията на труд и средата не зависят от българските институции, а от интернационалните компании, за които работят.Защо България?
Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на огромна софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се усеща добре в родината. " Харесва ми обществената среда, климатът, опцията да върша доста неща в свободното си време ", споделя той. Ангел даже популяризира България като житейски избор за хора от неговото потомство, които следват в чужбина. Той е ръководител на Българския кариерен конгрес (БКФ), който поражда като самодейност на група запалянковци през 2012-2013. Днес БКФ е сътрудник на българското Министерство на труда и обществената политика в организирането на кариерни конгреси в европейски страни, в които вземат участие и десетки български работодатели.
Зам.-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова участва във всички кариерни конгреси. Според нея, за амбициозните и надарени млади българи, които следват в чужбина, е важно да имат опция след дипломирането си да стартират работа в авторитетни компании в разрастващи се браншове, да получават атрактивно заплащане, да имат гъвкаво работно време и добър обществен пакет, които им обезпечават висок стандарт на живот. " Не по-малко значима за тях е и опцията да са покрай фамилията и приятелите си ", отбелязва Русинова.
Националната статистика регистрира, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в дейната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е съвсем двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата. Този развой се отразява отрицателно на възпроизводството и на междинната възраст на популацията в България. В момента страната е и първа по най-ниска междинна дълготрайност на живота - 74.8 години, установяват специалисти.
По данни на Зорница Русинова, на територията на Германия има към 6000 български студенти, почти толкоз висок е и броят им във Англия. Тези две страни са и най-предпочитаните страни в Европа от българските емигранти. След тях се подреждат Гърция и Испания. Данни на Федералната статистическа работа на Германия, предоставени от Държавната организация за българите в чужбина, демонстрират, че през 2012 година българите в Германия са били 118 759, а в края на 2017 година официално записаните български жители там са били 310 415. Експерти настояват, че от 1989 година насам Съединени американски щати и Германия са двете най-предпочитани цели от българските емигранти. Каква е офертата?
Зам.-министърката на труда и обществената политика Зорница Русинова споделя, че дефицитът на квалифицирана работна мощ кара от ден на ден български работодатели да схванат, че уменията, знанията, геният и мотивацията на техните чиновници са най-ценният им капитал. Конкуренцията се ускорява и по тази причина доста компании към този момент не пестят старания и средства за привличането на квалифицирани български фрагменти, приключили в чужбина.
Според данните, представени от госпожа Русинова, в края на 2018 средната заплата в България за първи път е надхвърлила 1200 лв. (613.55 евро). В бранша на осведомителните технологии и връзките междинното заплащане се е нараснало с над 13% на годишна база и приближава 3000 лв. (1533.86 евро). В енергетиката, финансите и застраховането междинната заплата е към 2000 лeва (1022.58 евро). Тя признава, че тези заплати са по-ниски от възнагражденията, които младежите биха получили в Германия, Австрия и Англия, само че заради по-високия стандарт в тези страни, " може да се окаже, че в България с тези средства те могат да си разрешат по-добър живот ". Зорница Русинова акцентира също така, че " в доста връзки България е най-щедрата европейска страна от позиция на законодателството. Първо, във връзка с майчинството и второ - по отношение на правата на служащите ".
" Безработица няма "
В България " безработица действително няма. (...) Има за тези, които не желаят да работят ", сподели министър председателят Бойко Борисов през август 2017 година. " Проблемът е работната ръка ", съобщи Борисов две години по-късно, през юни 2019 година. През месец май записаната безработица в България падна до най-ниското си ниво от основаването на Агенцията по заетостта през 1990 година. Днес безработните в България са 175 199. Отчетеното равнище от 5.3% бележи стесняване и на месечна, и на годишна база - надлежно с 0.3 и 0.8 %.
На българското Черноморие тези данни се проектират по този начин: на прозорците на съвсем всяко заведение или магазин виси записка " Търсим личен състав ". Работодателите започнаха да компенсират неналичието на български служащи с работна ръка от Украйна и Молдова, само че и тя не доближава - въпреки увеличените квоти за задгранични служащи. България е все по този начин най-бедната
В България през последните 10 години брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията пораства, само че равнището му към момента е прекомерно надалеч от междинното за ЕС. В интервала 2008-2018 българската стопанска система е повишена с над 48%. Въпреки това по данни на Национален статистически институт за 2017 година, оповестени в края на предходната година (които още не са окончателни), Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България е 7301 евро - най-ниският Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Предпоследна е Румъния - с 9567 евро. Това са и единствените членки на Европейски Съюз, в които тази стойност е под 10 000 евро. За Европейски Съюз общият индикатор е 30 004 евро.
За 2018 година в безспорна стойност българският Брутният вътрешен продукт е в размер на 55.182 милиарда евро. Според разбор от май 2019 на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, на страната ще са ѝ нужни 27 години, с цел да доближи 50% от междинното за Европейски Съюз равнище, 37 години, с цел да доближи 75% и 44 години, за да се изравни с него. Много българи вземат решение да не станат очевидци на догонването. И избират живота в чужбина.
Бедността е тематика, настойчиво избягвана от властта. Но тя продължава да гони хора от страната. България напущат освен висококвалифицираните, а и нискоквалифицираните. Втората група са дори по-голямата част от мигрантите. Тенденцията е да отпътуват в началото на сезонна работа - три месеца, година. Много от тях обаче след това изтеглят и фамилиите си и вземат решение да останат в чужбина за дълго.Какво желаят българите?
По-добрите приходи - това е главната причина, заради която българите вземат решение да напуснат родината или пък да се върнат в нея. Това сочат резултатите от проучване на социологическа агенция " Маркет линкс " и " ДНК-Движение за национална идея ", проведено в деня на евроизборите. На въпроса " Заради кои от следните аргументи напуснахте България " 56% от интервюираните са показали по-високите приходи, 48% - повече сигурност и успокоение, 40% - по-добра среда и други. А какво би трябвало да се промени в България, с цел да се върнете? Тук 70% са избрали отговора " приходите да станат европейски ", 66% - да се понижи корупцията, 61% - животът в България да стане по-спокоен и сигурен, да се усъвършенства опазването на здравето и да има повече правдивост в обществото.
Без тези промени, мечтани и предстоящи и от останалите българи, обезкървяването на България ще продължи. По данни на Международната организация за миграцията, през 2005 година българските емигранти са били 937 341 души или 12.1%. от българското население. Оттогава са минали 14 години и броят им продължава да пораства - въпреки по-добрите стопански данни. Икономическите аргументи за миграцията се удостоверяват и от проучване на " Отворено общество ", квалифицирано във връзка 10-годишнината от участието на страната в Европейски Съюз. Според данните от него, в чужбина живеят към 1.1 милиона родени в България жители, от които сред 600 000 и 700 000 са я напуснали заради стопански аргументи. Българските емигранти живеят най-вече в Европейски Съюз, Турция и Съединени американски щати.
А бездействащите младежи?
След преброяването през 2021 година ще разберем какъв е настоящият брой на популацията в България. От останалите в страната младежи обаче, 20.9% не работят, не учат, нито се образоват професионално. В класацията на Евростат това отрежда на страната непрестижното трето място по " безучастие " след Италия и Гърция. Управляващите се пробват да убедят българите, живеещи в чужбина, че родината им се е трансформирала в положително място за живеене. Същевременно обаче са загърбили поколението NEET (Not in Education, Employment or Training) и лумпенизацията на част от българските младежи, живеещи на територията на страната. А това развиване е поне толкоз притеснително, колкото и броят на българите, живеещи в чужбина.
Виж всички публикации от Емилия Милчева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ